Една хубава лятна съботна сутрин, дядо Славчо се беше хванал да поправя телевизора, който седи на тавана от 2-3 години. Искал да си го носи на работата (работи като пазач на 2 вили - или май само спи, не работи) Велико Търново, ама "от по-новите", с предпазно стъкло (пълни глупости). Разглови го и пръсна частите му из целия хол. Малко след като беше махнал кинескопа, взе предната част на разглобения телевизор (рамката с предпазното стъкло) и хукна към баба ми с думите:
- Булка, гледай ме сега по телевизията, защото друг път няма да ме видиш.
Разказа й набързо прогнозата за времето и няколко вица и изчезна.
Към 11:30 телевизора беше готов и работеше, представете си, но така и не разбра къде стоят "тия два големи болта и тая джаджа". По-късно разбра, че и една от отверките е вътре, но реши да не го пипа повече и до ден днешен продължава да работи нормално и в това си състояние.
Доволен от работата си, дядо Славчо дойде при мен и ме попита: - Ти какво ще правиш сега? - Ще ходя да изпия едно кафе и после ще се прибера да уча. - На кафе а? - все едно казах на малко дете, че отивам на цирк - изчакай ме 2 минути да се преоблека и ще дойда с теб. "С дядо на кафе?" ... зачудих се ... какво пък толкоз, защо не ... но още ми се въртеше в главата "с дядо на кафе?" ... хм, изпркал старец.
Качихме се в колата и потеглихме. Решх, че ще е най-добре ще е да пием кафе някъде около "Орлов мост". Така и направихме.
Избрахме си кафене, седнахме и веднага дойде сервитьорката да ни обслужи:
- Добър ден, какво ще желаете? - пита сервитьорката.
- Пари - отвръща дядо ми.
За да не се почувства неловко момичето, реших да започна с поръчката:
- Две кафета, течна сметана и ...
- Аууу, девойче, ти Малинка ли се казваш? - прекъсна ме дядо. Беше прочел името й на баджа който носеше.
- Да - отговори тя като подсмихваше.
И дядо се усмихна и каза:
- Приятно ми е, аз съм Ягодка, а това с мен е Капинка - като сочеше към мен.
Срам!!! Къде да се скрия?!? Очаквах земята да се раздели на две и да потъна, уви, не стана. Дядо реши да довърши поръчката:
- Ще желаем, девойко прелестна, две кафета, две течни сметани и две минерални води.
- Какво да бъде кафето? - попита тя.
- Леблебия - каза дядо.
- Моля? - погледна ни с един зачуден поглед.
Набързо обясних на дядо, че вече няма такова нещо като Леблебия. Поръчах Лаваца.
Не след дълго сервитьорката донесе всичко, но Дядо Славчо забеляза нещо нередно (за него). Моето кафе беше с 2 захарчета, а неговото с 3. Усмихна се, погледна момичето и каза:
- Девойко ... ! Ти да не ме сваляш?
В този момент аз исках да се изпаря, а сервитьорката сигурно искаше да ме последва в това ми действие. Дядо видя, че девойката не може да отговори и продължи:
- Малинче, я кажи, тая захар безплатна ли е?
- Ами да - отново беше усмихната, въпреки въпросите на изперкалия старец.
- Би ли ми донесла едни кашон, че ще правя компоти в нас?
Не издъжах! Настъпих леко дядо ми под масата. Усети се ... най-накрая.
Сервитьорката се върна при колежките си на бара. Цялата беше почервеняла.
Изпихме си кафето и поискахме сметката. Момичето, което ни обслужваше я донесе с 2 дъвки Орбит. Оставих парите, а дядо ми през това време грабна дъвките. На излизане от кафенето, минахме покрай бара, а дядо ми вдигна дъвките и докато гледаше към сервитьорката каза:
- Знаех си, че ме сваляш - усмивката не слизаше от лицето му.
Избутах го да излезне по-бъзо от кафенето, качих ме се в колата и тръгнахме към вкъщи. Казах му, че много ме е изложил и повече няма да го водя с мен на кафе, а той ми отговори:
- Запомни едно от мене. Важното е да ти е топло и да не ти се пикае. Всичко останало е без значение.
Хм ... ще го запомня, но и кафето ще го запомня ...

звучи ми съвсем реално, познавам един такъв господин, е, не ми е дядо

Весела история :)
Предишната - с гъбите- също ме грабна.
Хубав ден.

А защо е важно ....да ти се пикае, не разбрах, но няма значение!

А защо е важно ....да ти се пикае, не разбрах, но няма значение!

важното е да ти е топло и ДА НЕ ТИ СЕ пикае :)